Уморих се от всичко познато,
от сигурност в дребните неща,
уморих се от толкова честност,
искам мъничко доза лъжа.
Сърцето ми има нужда да плаче
от болезненост и мъка то да кърви,
очите болката искат да видят,
пресушени да сипят бодливи сълзи.
Уморих се от любов безусловна
за двама щастливи, дълъг живот.
Имам нужда от любов безразсъдна,
която изгаря и остава следи.
Да обичам безумно в плен на страстта си,
някой за миг, ей така непознат...
някой, на който да отдам любовта си,
а когато се влюбя, нека си върви.
© Нина Павлова Все права защищены