14.06.2007 г., 12:48

Уморих се

1.8K 0 14

Уморих се

Уморих се да съм непрекъснато добра и мила,
компромиси със себе си да правя пряко сили,
заставяна от моята досадно будна съвест
като един рецидивиращ и мазохистичен тест.

Омръзна ми да влизам в положенията чужди,
като че моето е отегчително наред.
Вините хорски да поемам аз при нужда,
като че това е моя първа служба.

Не мога повече да побера в душата си
страданията на медиците ни в Либия,
децата наши, тлеещи от левкемия,
онези, дето литнаха от Лим във Рая...

Но как да спра да съпреживявам,
за загубите чужди да болея,
нещастните да утешавам,
неправдите да заклеймявам?!...

Такава Бог ме е създал –
сърце голямо ми е дал.
Жена съм аз и майка съм,
гордея се, каквато съм.


14.06.2007 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...