14 jun 2007, 12:48

Уморих се

  Poesía
1.8K 0 14

Уморих се

Уморих се да съм непрекъснато добра и мила,
компромиси със себе си да правя пряко сили,
заставяна от моята досадно будна съвест
като един рецидивиращ и мазохистичен тест.

Омръзна ми да влизам в положенията чужди,
като че моето е отегчително наред.
Вините хорски да поемам аз при нужда,
като че това е моя първа служба.

Не мога повече да побера в душата си
страданията на медиците ни в Либия,
децата наши, тлеещи от левкемия,
онези, дето литнаха от Лим във Рая...

Но как да спра да съпреживявам,
за загубите чужди да болея,
нещастните да утешавам,
неправдите да заклеймявам?!...

Такава Бог ме е създал –
сърце голямо ми е дал.
Жена съм аз и майка съм,
гордея се, каквато съм.


14.06.2007 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...