Jun 14, 2007, 12:48 PM

Уморих се

  Poetry
1.8K 0 14

Уморих се

Уморих се да съм непрекъснато добра и мила,
компромиси със себе си да правя пряко сили,
заставяна от моята досадно будна съвест
като един рецидивиращ и мазохистичен тест.

Омръзна ми да влизам в положенията чужди,
като че моето е отегчително наред.
Вините хорски да поемам аз при нужда,
като че това е моя първа служба.

Не мога повече да побера в душата си
страданията на медиците ни в Либия,
децата наши, тлеещи от левкемия,
онези, дето литнаха от Лим във Рая...

Но как да спра да съпреживявам,
за загубите чужди да болея,
нещастните да утешавам,
неправдите да заклеймявам?!...

Такава Бог ме е създал –
сърце голямо ми е дал.
Жена съм аз и майка съм,
гордея се, каквато съм.


14.06.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...