Jun 14, 2007, 12:48 PM

Уморих се

  Poetry
1.8K 0 14

Уморих се

Уморих се да съм непрекъснато добра и мила,
компромиси със себе си да правя пряко сили,
заставяна от моята досадно будна съвест
като един рецидивиращ и мазохистичен тест.

Омръзна ми да влизам в положенията чужди,
като че моето е отегчително наред.
Вините хорски да поемам аз при нужда,
като че това е моя първа служба.

Не мога повече да побера в душата си
страданията на медиците ни в Либия,
децата наши, тлеещи от левкемия,
онези, дето литнаха от Лим във Рая...

Но как да спра да съпреживявам,
за загубите чужди да болея,
нещастните да утешавам,
неправдите да заклеймявам?!...

Такава Бог ме е създал –
сърце голямо ми е дал.
Жена съм аз и майка съм,
гордея се, каквато съм.


14.06.2007 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...