5.12.2008 г., 23:43

Уморих се

3.2K 1 6
 

Уморих се

 

Уморих се

от фалш и суети,

от полуистини

и откровени лъжи.

 

Уморих се

от загриженост на зложелатели,

от дребни клюки

и предателства от приятели.

 

Уморих се

да следвам псевдо-морал

на хора бездушни,

затънали в кал.

 

Уморих се

все да се боря

и с глупави хора

безкрайно да споря.

 

Уморих се

наивно на всичко да вярвам;

дори и от себе си

уморих се... да страдам.

 

Изтощена съм вече

и сили нямам,

за мен ме е жал

и от себе си бягам.

 

И все по-често се страхувам.

И от образа си в огледалото се срамувам.

 

Че след всяка радост идва печал

и всяка доблест опръскват със кал.

И всяка истина замаскирват с лъжа;

омръзна ми все да мълча.

 

И не е завист,

а просто умора.

Уморих се все сама да се боря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Матева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ти ли казваш,че сила нямаш!
    Борбата е смисълът на тоя живот,борбата за и борбата против...
    Не се уморявай да се бориш!
    С много обич!
  • След цялата тази умора, чакат те нови , слънчеви хора ! ти си с ранима и нежна душа,но хубавото ще дойде - вярвай в това !
  • "...омръзна ми все да мълча.
    И не е завист,
    а просто умора.
    Уморих се все сама да се боря."

    За съжаление си описала света ни, такъв какъвто е и през моите очи..Отчаянието ме следва като сянка отвсякъде...Но прави като мен - не свеждай глава, върху павето ще видиш единствено твоята сянка и отчаянието, което върви ръка за ръка с нея! Вместо това погледни към небето, взирай се по-често в слънцето, то ще стопли душата ти и няма да ти е нужна повече енергия да се бориш с "глупави хора". Няма да усещаш умората толкова тежка.
  • Умората е сладката награда , на хиляди прекрасни мигове!
    Както с всяка зора идва нова надежда ,то пътя ти днес зависи от копнежа!

    Тъжен стих!!!!
  • И аз се уморих от всички тези неща! Поздравления за невероятния стих!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...