5 dic 2008, 23:43

Уморих се

  Poesía
3.2K 1 6
 

Уморих се

 

Уморих се

от фалш и суети,

от полуистини

и откровени лъжи.

 

Уморих се

от загриженост на зложелатели,

от дребни клюки

и предателства от приятели.

 

Уморих се

да следвам псевдо-морал

на хора бездушни,

затънали в кал.

 

Уморих се

все да се боря

и с глупави хора

безкрайно да споря.

 

Уморих се

наивно на всичко да вярвам;

дори и от себе си

уморих се... да страдам.

 

Изтощена съм вече

и сили нямам,

за мен ме е жал

и от себе си бягам.

 

И все по-често се страхувам.

И от образа си в огледалото се срамувам.

 

Че след всяка радост идва печал

и всяка доблест опръскват със кал.

И всяка истина замаскирват с лъжа;

омръзна ми все да мълча.

 

И не е завист,

а просто умора.

Уморих се все сама да се боря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Матева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти ли казваш,че сила нямаш!
    Борбата е смисълът на тоя живот,борбата за и борбата против...
    Не се уморявай да се бориш!
    С много обич!
  • След цялата тази умора, чакат те нови , слънчеви хора ! ти си с ранима и нежна душа,но хубавото ще дойде - вярвай в това !
  • "...омръзна ми все да мълча.
    И не е завист,
    а просто умора.
    Уморих се все сама да се боря."

    За съжаление си описала света ни, такъв какъвто е и през моите очи..Отчаянието ме следва като сянка отвсякъде...Но прави като мен - не свеждай глава, върху павето ще видиш единствено твоята сянка и отчаянието, което върви ръка за ръка с нея! Вместо това погледни към небето, взирай се по-често в слънцето, то ще стопли душата ти и няма да ти е нужна повече енергия да се бориш с "глупави хора". Няма да усещаш умората толкова тежка.
  • Умората е сладката награда , на хиляди прекрасни мигове!
    Както с всяка зора идва нова надежда ,то пътя ти днес зависи от копнежа!

    Тъжен стих!!!!
  • И аз се уморих от всички тези неща! Поздравления за невероятния стих!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...