Уморих се
Уморих се да те търся,
от умора дъх не ми остана.
Уморих се любов да прося,
в сърцето си да дълбая рана.
Тази рана жива пак кърви
и от нищото така боли.
Всичко беше само думи, нали?
Ето, пуснах те сега, върви.
Мен ме мяма, няма те и теб.
Уморих се да мечтая.
Разтопих се и се вледених.
Вече няма, няма да ридая.
Няма сълзи, няма и молби.
Уморих се, казвам, стига вече.
Разделени нашите две съдби,
една от друга са така далече.
от умора дъх не ми остана.
Уморих се любов да прося,
в сърцето си да дълбая рана.
Тази рана жива пак кърви
и от нищото така боли.
Всичко беше само думи, нали?
Ето, пуснах те сега, върви.
Мен ме мяма, няма те и теб.
Уморих се да мечтая.
Разтопих се и се вледених.
Вече няма, няма да ридая.
Няма сълзи, няма и молби.
Уморих се, казвам, стига вече.
Разделени нашите две съдби,
една от друга са така далече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
