Уморих се
Уморих се да те търся,
от умора дъх не ми остана.
Уморих се любов да прося,
в сърцето си да дълбая рана.
Тази рана жива пак кърви
и от нищото така боли.
Всичко беше само думи, нали?
Ето, пуснах те сега, върви.
Мен ме мяма, няма те и теб.
Уморих се да мечтая.
Разтопих се и се вледених.
Вече няма, няма да ридая.
Няма сълзи, няма и молби.
Уморих се, казвам, стига вече.
Разделени нашите две съдби,
една от друга са така далече.
от умора дъх не ми остана.
Уморих се любов да прося,
в сърцето си да дълбая рана.
Тази рана жива пак кърви
и от нищото така боли.
Всичко беше само думи, нали?
Ето, пуснах те сега, върви.
Мен ме мяма, няма те и теб.
Уморих се да мечтая.
Разтопих се и се вледених.
Вече няма, няма да ридая.
Няма сълзи, няма и молби.
Уморих се, казвам, стига вече.
Разделени нашите две съдби,
една от друга са така далече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
