Уморих се
Уморих се
Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея
да очаквам добри чудеса!
Уморих се в любов да ме лъжат,
да съм сянка от спомен мъгляв,
да се смея, когато съм тъжна,
да преглъщам обида и гняв!
Уморих се от празни надежди,
от несбъднати звездни мечти.
Към небето с молитва поглеждам,
ала то безпощадно мълчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Радомирова Всички права запазени
