Уморих се така да живея –
с нарисувани дни и слънца,
и от някоя приказна фея
да очаквам добри чудеса!
Уморих се в любов да ме лъжат,
да съм сянка от спомен мъгляв,
да се смея, когато съм тъжна,
да преглъщам обида и гняв!
Уморих се от празни надежди,
от несбъднати звездни мечти.
Към небето с молитва поглеждам,
ала то безпощадно мълчи!
© Христина Радомирова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
