Уморих се
Уморих се да засаждам мечти
и да съхнат в душата ми тихо -
мъжкото семе в бразда да кълни,
за да връзва цвета си на стихове...
Уморих се да наливам с очи
най-безумните мои копнежи
в тихи ласки и сладки лъжи,
за да търся бездъхова нежност...
Уморих се да разделям любов
на парчета, така неделими,
всяко "сбогом" да хвърлям във ров,
по-дълбок от достойнство и име...
Уморих се, но в очите ти днес
виждам всичко, което съм искал -
във сърцето ми биещо влез,
всеки ден самота ме притиска...
Уморен съм, сякаш малко дете
във играта на чувствата наши,
и побягвам задъхан към теб -
твоят верен стражар сред апаши...
Уморен съм като облак след дъжд,
извалях се в любовни порои,
и градушка бях в зрялата ръж,
все очаквах те в капките свои.
Уморен съм, ала дай ми ръка,
ще те срещна с усмивка горчива,
като слънце над мене ела
и в дъга ще се слеем, красива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
