Уморих се
Уморих се да бъда онази,
при която търсиш само
личната си изгода.
Уморих се да бъда утешителната
ти награда.
Вече мразя деня, в който
те срещнах.
Тогава видях друг човек,
а сега виждам само
празно огледало.
Огледам ли се в него,
виждам само болката и самотата.
Не мога вече с думи мили да те нарека.
Прости ми, но ти сам
направи си това.
Сега остава само да те мразя,
че с теб чувствах се като в затвор.
Усмивката ми беше заключена в клетка
и в черна бездна бе замряла,
а живи бяха само
солените сълзи в очите ми.
Очите ми, които гледаха те
така невинно и щастливо,
а сега гледат те с омраза.
Прости ми, но днес, казвам ти,
че те обичам…
Но повече не ще се унижа!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даяна Иванова Всички права запазени
