Уморих се
Уморих се да бъда онази,
при която търсиш само
личната си изгода.
Уморих се да бъда утешителната
ти награда.
Вече мразя деня, в който
те срещнах.
Тогава видях друг човек,
а сега виждам само
празно огледало.
Огледам ли се в него,
виждам само болката и самотата.
Не мога вече с думи мили да те нарека.
Прости ми, но ти сам
направи си това.
Сега остава само да те мразя,
че с теб чувствах се като в затвор.
Усмивката ми беше заключена в клетка
и в черна бездна бе замряла,
а живи бяха само
солените сълзи в очите ми.
Очите ми, които гледаха те
така невинно и щастливо,
а сега гледат те с омраза.
Прости ми, но днес, казвам ти,
че те обичам…
Но повече не ще се унижа!!
© Даяна Иванова All rights reserved.
