Уморих се
Е, уморих се, да. След толкова години,
изгубени в очакване, надежда, плач,
сърцето ми се простуди, настина
от туй, че в теб намери студ и здрач.
Години - десет. И ето равносметка –
изпити чаши – много. И до там.
За тях платих. Сълзите - друга сметка,
която още плащам, срам - не срам.
А мислих - ще се бия във гърдите -
надеждата умирала последна…
Изниза се и тя наравно с дните,
в които ти дори не ме погледна.
Сълзите мътни, крачките – без цел.
А в твоите очи- пак безразличие.
Едно сърце достигнало предел.
Обречено сега да бъде ничие.
М. Спасов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Спасов Всички права запазени
