Уморих се вече да съм силна.
Искам да съм плаха и ранима,
искам теб до мене да те има -
да се сгуша в тялото ти
от безсилие.
Искам страх от тъмното да имам,
искам да не мога да съм властна,
а да бъда нежна, тиха,
безопасна
и зад раменете ти да се прикривам.
Искам...
Искам, а не мога да съм. Ето ме.
Все ще си остана тази същата,
в чийто пристан ти ще се завръщаш
да се скриеш в края на сърцето ми.
© Мая Попова Всички права запазени