Уморих се вече да съм силна.
Искам да съм плаха и ранима,
искам теб до мене да те има -
да се сгуша в тялото ти
от безсилие.
Искам страх от тъмното да имам,
искам да не мога да съм властна,
а да бъда нежна, тиха,
безопасна
и зад раменете ти да се прикривам.
Искам...
Искам, а не мога да съм. Ето ме.
Все ще си остана тази същата,
в чийто пристан ти ще се завръщаш
да се скриеш в края на сърцето ми.
© Мая Попова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
