5.04.2020 г., 10:42

Уморих се...

859 0 0

Уморих се...

 

Уморих все да крача...

една напред и две назад.

До кога ще продължава

и от нещо да е мрак.

 

Навънка пролет пукна,

дървета цъфтят...

Сред трева зелена,

цветчета пак растат.

 

Уморих се да е сиво,

даже безнадеждно.

Пролетта дошла е,

искам да е свежо.

 

В Бога не вярвам,

на кого да се моля.

Сили да черпя...

отново в неволя...

 

Искам да е пролет,

истинска, красива.

Душа да радва...

с аромат да опива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...