УМРЯХ, НО...
УМРЯХ, НО...
Заспивам в легло, а събуждам се в кал.
Искам да спя, но сънят е печал.
Слънце изгрявя, но свети луна.
Обличам се пак, но гола стоя.
В тъмното бродя, а търся светлинa.
Страхувам се, а мечтая смелостта.
Студена съм, но пораждам любов.
Трупам, а получава се ров.
Рева, но сълзите обратно се връщат.
Меня се, но сънят е все същият.
Крещя, но викът във нищо изчезва .
Горя, но болка няма безбрежна.
Не бях, а всички живяхя...
Живях, но всички там спяха...
Родих се, но смъртта ме оплака.
Умрях, но ще възкръсна от мрака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Георгиева Всички права запазени
Изключително много се радвам че ви е харесало защото честно казано малко се страхувах да ги покажа на бял свят.Окуражихте ме! Благодаря за поправката на "нямя"...грешката е отстранена 
