sublime (Поля Георгиева)
30 28
Nov 8, 2005, 8:26 PM

УМРЯХ, НО... 

  Poetry
1439 0 5

УМРЯХ, НО...

Заспивам в легло, а събуждам се в кал.

Искам да спя, но сънят е печал.

Слънце изгрявя, но свети луна.

Обличам се пак, но гола стоя.

 

В тъмното бродя, а търся светлинa.

Страхувам се, а мечтая смелостта.

Студена съм, но пораждам любов.

Трупам, а получава се ров.

 

Рева, но сълзите обратно се връщат.

Меня се, но сънят е все същият.

Крещя, но викът във нищо изчезва .

Горя, но болка няма безбрежна.

 

Не бях, а всички живяхя...

Живях, но всички там спяха...

Родих се, но смъртта ме оплака.

Умрях, но ще възкръсна от мрака...

© Поля Георгиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Интересен стих, допадна ми.Разкрива едни нормални човешки терзания, а съм сигурна, че много хора имат такива!Стихът ти поражда размисли!
  • Много ми хареса!
  • Много интересно!!!Хареса ми!!!
  • Благодаря Изключително много се радвам че ви е харесало защото честно казано малко се страхувах да ги покажа на бял свят.Окуражихте ме! Благодаря за поправката на "нямя"...грешката е отстранена
  • стархотно е много ми харесва.Поздравления просто е разкошно
Random works
: ??:??