УМРЯХ, НО...
УМРЯХ, НО...
Заспивам в легло, а събуждам се в кал.
Искам да спя, но сънят е печал.
Слънце изгрявя, но свети луна.
Обличам се пак, но гола стоя.
В тъмното бродя, а търся светлинa.
Страхувам се, а мечтая смелостта.
Студена съм, но пораждам любов.
Трупам, а получава се ров.
Рева, но сълзите обратно се връщат.
Меня се, но сънят е все същият.
Крещя, но викът във нищо изчезва .
Горя, но болка няма безбрежна.
Не бях, а всички живяхя...
Живях, но всички там спяха...
Родих се, но смъртта ме оплака.
Умрях, но ще възкръсна от мрака...
© Поля Георгиева All rights reserved.
Изключително много се радвам че ви е харесало защото честно казано малко се страхувах да ги покажа на бял свят.Окуражихте ме! Благодаря за поправката на "нямя"...грешката е отстранена 
