5.04.2007 г., 10:18

Умът, душата и страстта - в свойта цялост

1.2K 0 5

Умът, душата и страстта - в свойта цялост,

срещу грубите нападки тъй се противят,

че в сърцето не остава капка вялост

и двамата един на друг си благодарят...

Но всичко туй признай, е плод на труд огромен

и интелектът, не с отделната си част,

а с процеса си подробен, стана спомен,

който в живота ни да има тази власт,

насочваща кръвта, плътта и всяка мисъл

към прераждането - наше озаренение,

защото тук открихме онзи силен смисъл,

чрез който злото пратихме в забвение.

- Трудът конкретен и по този начин - скромен

го записахме в продукта многотомен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, обширна тема за разговор, но и практически въпрос!
  • Роси, еманацията на благодарността е велика сила в личностната изграденост на хората. Това се има предвид тук, което ти си видяла много точно, а аз съм доволен, че си го разбрала изчерпателно!
  • Привет Велина, но не анонимен!
  • Поздрав за сонета,Валери! Да чувстваш благодарност към другия, значи наистина да си оценил любовта.
  • Анонимни шестици... Една и от мен

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...