Mili4ka (Мила Нежна)
253 1166
11.08.2007 г., 16:52 ч.

Una Lacrima 

  Поезия
513 0 3
Бавно капчица по изпотената бутилка тръгва,
по извивката, надолу бързичко се стича,
като сълза, търкулнала се в моята изгубена душа.

Наблюдавам я и чакам. Ето, втора.
Стичат се и капят моите сълзи.
Аз отдавна вече да плача не мога.
Сълзите свършиха отдавна - само ме боли.

Не искам и да плача. Няма смисъл.
Само в дни като тези може би,
умореното съзнание се гърчи,
а сърцето силно, вътрешно кърви.

Само то остана ми, да страда,
в кръв да плува и боли,
само то компас ми е - показва
болката от хиляди стрели.

А очите сухи са. Не искам
нищо да показва мъката във мен.
Спряла съм отдавна да го мисля,
какво спечелих и загубих в моя ден.

Сипвам. Не пестя. Пие ми се, в дните като този,
когато се събирате около мен тълпа,
хиляди души, с десетки хиляди въпроси,
докоснали ме някога с най-хубавото - любовта.

Сега ще пия ледена отрова. Жадувам я.
Ще пусна мислите си да препускат дето щат.
А цялото, човешкото, страдание,
остава да виси като голям въпрос в нощта.

После вероятно ще изпадна в безсъзнание.
Ще колабират всички мисли и въпроси.
Ще идат да се реят някъде далече.
А аз ще спя безпаметно до сутринта.

Ледена бутилка. Защо ли я извадих,
сълзи да рони вместо моята душа,
да напомня ми как от толкова страдание,
вледени се като айсберг тя...

© Мила Нежна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила, защо ме разплака така, ЗАЩО?А иначе стиха е така завладяващ от емоциите ти!!Прииска ми се да те прегърна и да ти пресуша сълзите чак...но едва ли ще ме допуснеш!..."умореното съзнание се гърчи"...дано вече друго ти е в съзнанието-НЕЩО ПО-ПРИЯТНО И КРАСИВО!Прегръщам те силно!!!
  • И стиха и поверието много ми харесаха!!!
  • На света за всяка сълза има пресъхнали от желание устни, които биха я изсушили... За всяка! Много древно поверие!
Предложения
: ??:??