Бавно капчица по изпотената бутилка тръгва,
по извивката, надолу бързичко се стича,
като сълза, търкулнала се в моята изгубена душа.
Наблюдавам я и чакам. Ето, втора.
Стичат се и капят моите сълзи.
Аз отдавна вече да плача не мога.
Сълзите свършиха отдавна - само ме боли.
Не искам и да плача. Няма смисъл.
Само в дни като тези може би,
умореното съзнание се гърчи,
а сърцето силно, вътрешно кърви.
Само то остана ми, да страда, ...