Унижен
Хе-хе... какъв обрат на съдбата, а?
Пак стоим един срещу друг, но така променена съм аз.
Ти пак се опитваш болка да ми причиниш, но май не успяваш?
Е, да, няма смисъл и да се надяваш.
За мене вече ти си нищо, безразличен си ми, разбери!
Пред теб стоя аз силна, без сърце и без душа,
дори камъкът би ми завидил за тези студенина!
Животът ми показа и лошата страна,
а аз приех я без да се оплаквам.
Силна бях... търпях, но не се прeдавах...
Живях единствено за този ден,
в който ще си срещу мен
и за първи път в живота си унижен, и то от МЕН!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Стойкова Всички права запазени
Но все пак съм само на 13 и това е свързано със случката на една моя позната, нищо повече!
