Dec 27, 2007, 8:56 PM

Унижен 

  Poetry » Love
771 0 7

Хе-хе... какъв обрат на съдбата, а?

Пак стоим един срещу друг, но така променена съм аз.

Ти пак се опитваш болка да ми причиниш, но май не успяваш?

Е, да, няма смисъл и да се надяваш.

За мене вече ти си нищо, безразличен си ми, разбери!

Пред теб стоя аз силна, без сърце и без душа,

дори камъкът би ми завидил за тези студенина!

Животът ми показа и лошата страна,

а аз приех я без да се оплаквам.

Силна бях... търпях, но не се прeдавах...

Живях единствено за този ден,

в който ще си срещу мен

и за първи път в живота си унижен, и то от МЕН!

 

© Плами Стойкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Отмъщение ?!
  • Благодаря на всички!Радвам се, че ви харесва Но все пак съм само на 13 и това е свързано със случката на една моя позната, нищо повече!
    Пак Благодаря!
    Весели празници
  • Много е хубаво.Браво
  • Така е не ти пука, видно е! Иначе защо ли ще пишеш тези неща! Похвално за...емоцията.
  • Колко си се променила , за 13 годишна ?
  • Само така...Поздрав!!!
  • Добро е! Може би наистина понякога ни радва чуждото унижение.
Random works
: ??:??