Унижен
Хе-хе... какъв обрат на съдбата, а?
Пак стоим един срещу друг, но така променена съм аз.
Ти пак се опитваш болка да ми причиниш, но май не успяваш?
Е, да, няма смисъл и да се надяваш.
За мене вече ти си нищо, безразличен си ми, разбери!
Пред теб стоя аз силна, без сърце и без душа,
дори камъкът би ми завидил за тези студенина!
Животът ми показа и лошата страна,
а аз приех я без да се оплаквам.
Силна бях... търпях, но не се прeдавах...
Живях единствено за този ден,
в който ще си срещу мен
и за първи път в живота си унижен, и то от МЕН!
© Плами Стойкова All rights reserved.
Но все пак съм само на 13 и това е свързано със случката на една моя позната, нищо повече!
