Униние
Униние
Летаргия гази душата, тя плахо мълчи,
забравила полет висок и отминала слава.
В главата сънлива идея потърква очи
и гола – във реч не облечена – се излежава.
С изсъхнали съчки е делникът гъсто застлан –
чепати характери мъдрости стари повтарят.
За никъде пътят в порочен кръг е очертан –
затворник разхожда се, навикът е тъмничарят.
Сред сухата шума ще видиш – листец зеленей
и капка роса светлината във цвят преломява.
Грабни ги във миг и кога ти да мислиш недей
инфарктът в сърцето контролния изстрел ще дава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
