6.11.2024 г., 9:16

Упорство

326 0 0

                У П О Р С Т В О

 

Кучетата си лаят, а керванът продължава да си върви,

все още никой не хвърля камък по безплодно дърво,

Истината постоянно затрупвана бива с лъжи,

все по-трудно достояние е смисълът на истинския живот.

 

Не само злобните коментари,

самото четене си е камък -

полъх свеж към духовно познание

в житейската коварна, сладка измама.

 

Нямам претенция творенията ми да са поезия,

просто такива са правилата на сайта,

по които аз само споделям

тълкованието си на някои загадки.

 

Действам по старото правило

на Великия ни народ - гард и стратег,

стремя се никога да не прекалявам

със "Со кротце, со благо и со малко кютек."

 

Прекрасен, благороден баланс

между чувства, нрави и действие,

от който Душата изпада във транс,

а Съзнанието не предявява претенции.

 

Знам, някои ще продължават да хапят и дращят,

но от това не мен, а тях ще ги боли,

няма лошо, това е начинът да пораснат,

а с отпадането на грешките, се по-здраво гради.

 

Традициите лека-полека потъват в забрава -

стожери на виталност, нравственост, красота, доброта,

но въпреки всичко, истинските българи продължават,

да възкресяват на предците наши, Велики Духа.

 

С чест и слава, в боя отрупани, неопетнените знамена

пазят свято паметта за пролятата кръв,

която призовава днешните, объркани времена

за любов към България с гореща, неизтляваща стръв.

 

04.11.2024г.гр.Свищов

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...