27.07.2014 г., 2:19 ч.  

Упование 

  Поезия » Философска
544 1 0

Невероятно е движението обратно!

Допускаме да мине ударната тишина!

Ще те догонвам в трепетната светлина!

Със устрема, дори да съм неонова звезда!

 

Задвижено обратното,отнесено пространство.

Завръща се при нас, които имаме си тайнство!

Преплетени с тебе и мисълта лети!

Притежавам частица от света плюс Ти!

 

Аз идвам ли? Като-чели отново си отивам!

В същност, треперя внезапно пак изстивам!

Отивам си!И вече съм на разстояние!

Движението преминало е в твоето съзнание!

 

Реалните слова така да съществуват!

Уплетени и тежки, понятно тържествуват!

Това е постоянното предположение!

В засисимост от телестното положение!

 

Долавя се митично претворение на слова!

Наречени от хората с чувство - любовта!

Възмездието, че съм се движила по твоята следа!

Наречена от хората с думичката - верността!

 

Надеждата, усмихната в далечината

Със смях, подсказва ми величината!

Ще мога ли да набера височината?

Тя вече е отвъд - пред светлината!

 

В твоето измерение ще съм птица бяла!

В пътят си към тебе полетяла!

Чувството сега е истинска реалност!

Вяра, Надежда и Любов - завършена тоталност!

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??