Невероятно е движението обратно!
Допускаме да мине ударната тишина!
Ще те догонвам в трепетната светлина!
Със устрема, дори да съм неонова звезда!
Задвижено обратното,отнесено пространство.
Завръща се при нас, които имаме си тайнство!
Преплетени с тебе и мисълта лети!
Притежавам частица от света плюс Ти!
Аз идвам ли? Като-чели отново си отивам!
В същност, треперя внезапно пак изстивам!
Отивам си!И вече съм на разстояние!
Движението преминало е в твоето съзнание!
Реалните слова така да съществуват!
Уплетени и тежки, понятно тържествуват!
Това е постоянното предположение!
В засисимост от телестното положение!
Долавя се митично претворение на слова!
Наречени от хората с чувство - любовта!
Възмездието, че съм се движила по твоята следа!
Наречена от хората с думичката - верността!
Надеждата, усмихната в далечината
Със смях, подсказва ми величината!
Ще мога ли да набера височината?
Тя вече е отвъд - пред светлината!
В твоето измерение ще съм птица бяла!
В пътят си към тебе полетяла!
Чувството сега е истинска реалност!
Вяра, Надежда и Любов - завършена тоталност!
© Мария Николова Всички права запазени