27.07.2014 г., 2:19  

Упование

699 1 0

Невероятно е движението обратно!

Допускаме да мине ударната тишина!

Ще те догонвам в трепетната светлина!

Със устрема, дори да съм неонова звезда!

 

Задвижено обратното,отнесено пространство.

Завръща се при нас, които имаме си тайнство!

Преплетени с тебе и мисълта лети!

Притежавам частица от света плюс Ти!

 

Аз идвам ли? Като-чели отново си отивам!

В същност, треперя внезапно пак изстивам!

Отивам си!И вече съм на разстояние!

Движението преминало е в твоето съзнание!

 

Реалните слова така да съществуват!

Уплетени и тежки, понятно тържествуват!

Това е постоянното предположение!

В засисимост от телестното положение!

 

Долавя се митично претворение на слова!

Наречени от хората с чувство - любовта!

Възмездието, че съм се движила по твоята следа!

Наречена от хората с думичката - верността!

 

Надеждата, усмихната в далечината

Със смях, подсказва ми величината!

Ще мога ли да набера височината?

Тя вече е отвъд - пред светлината!

 

В твоето измерение ще съм птица бяла!

В пътят си към тебе полетяла!

Чувството сега е истинска реалност!

Вяра, Надежда и Любов - завършена тоталност!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...