Урбанистично
Затворник съм на глупавия град.
От яд изсмуквам бледите си пръсти.
Коли и тротоари ме влекат
навътре в бурята и ми се мръщят,
а там е хаос, тракане и рев.
Без дъх оставам от дима оловен.
Отровен, искам да си купя кеф,
че левчето не стига за корона.
Отронва се поредният ми стон.
Запалвам си поредната цигара,
но не в ковчега си забих пирон,
а в лъскавата паст на светофара,
неспиращ да отмерва мълчалив,
с “едно, две, три” загубените нерви.
Цигареното време не гори,
а тлее бавно, сякаш е камбана.
Ехти отдавна срутеният храм
на мястото ми в Майката природа.
Навярно затова усещам срам,
но да разкъсам възела не мога.
София, Ноември 2005г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
