Яким (Яким Дянков)
153 671
Jun 5, 2008, 11:56 AM

Урбанистично 

  Poetry » Other
990 0 16

Затворник съм на глупавия град.
От яд изсмуквам бледите си пръсти.
Коли и тротоари ме влекат
навътре в бурята и ми се мръщят,
а там е хаос, тракане и рев.
Без дъх оставам от дима оловен.
Отровен, искам да си купя кеф,
че левчето не стига за корона.
Отронва се поредният ми стон.
Запалвам си поредната цигара,
но не в ковчега си забих пирон,
а в лъскавата паст на светофара,
неспиращ да отмерва мълчалив,
с “едно, две, три” загубените нерви.
Цигареното време не гори,
а тлее бавно, сякаш е камбана.
Ехти отдавна срутеният храм
на мястото ми в Майката природа.
Навярно затова усещам срам,
но да разкъсам възела не мога.

София, Ноември 2005г.

© Яким Дянков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??