Урбанистично
Затворник съм на глупавия град.
От яд изсмуквам бледите си пръсти.
Коли и тротоари ме влекат
навътре в бурята и ми се мръщят,
а там е хаос, тракане и рев.
Без дъх оставам от дима оловен.
Отровен, искам да си купя кеф,
че левчето не стига за корона.
Отронва се поредният ми стон.
Запалвам си поредната цигара,
но не в ковчега си забих пирон,
а в лъскавата паст на светофара,
неспиращ да отмерва мълчалив,
с “едно, две, три” загубените нерви.
Цигареното време не гори,
а тлее бавно, сякаш е камбана.
Ехти отдавна срутеният храм
на мястото ми в Майката природа.
Навярно затова усещам срам,
но да разкъсам възела не мога.
София, Ноември 2005г.
© Яким Дянков All rights reserved.
