30.10.2008 г., 19:26

Урбанизация

703 0 0

В писъка на влакове и бормашини

се удави безответен твоят вик, Душа,

и погребаха те саждите на черните комини,

а бетонна плоча над главата натежа

 

и в мрак загаснаха лъчистосините мечти.

Сега, сега дори не чакам нещо от живота,

а за теб и за мечтите съм забравила почти

и по навик, безразлична, влача пак хомота

 

на проклетото си мъртвосиво ежедневие.

Кажи, къде погребах те, Душа? Дали в калта

и уличните дупки, дали под вестникарско злободневие

или може би захвърлих те насред сметта

 

на този мръсен, многолюден град. В паркове

със посивели и линеещи дървета, отровени

от тежките бензинни пари, ти дириш ярки цветове

напразно. Тук отдавна всичките пътеки са обходени

 

от хиляди, безброй крака и няма ги цветята,

които нарисува с трепет в своите копнежи.

Тук не можеш да откриеш лек, а само грозотата

на разбитите павета, на окъртени панели и строежи.

 

И ти отвръщаш своите очи, потъваш в тъмните

опушени тунели и скиташ се без цел и там.

Където и да търсиш някой - по стръмните

баири или многолюдни булеварди, тук винаги оставаш сам.

 

А ти, Душа, бълнуваш изгрева си пръв

и мрачна дириш в уличните дупки своя

гроб. Даже за бездомните ни псета ти си жалка стръв

и те дори не лаят. Крещиш напразно срещу строя

 

на модерното ни общество. Настърчалите панели

и безкрайни касови бележки заглушават

твоя глас. Заводските комини черни мрежи са оплели,

пепелта и смогът цветовете заличават,

 

затова върви и пий по чаша водка в тази нова

дискотека, а после си тръгни пияна, защото няма

лек за теб, Душа. Животът твърде рано те разочарова

и ти разплакана разбра, че синевата е измама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...