30 oct 2008, 19:26

Урбанизация

  Poesía » Civil
710 0 0

В писъка на влакове и бормашини

се удави безответен твоят вик, Душа,

и погребаха те саждите на черните комини,

а бетонна плоча над главата натежа

 

и в мрак загаснаха лъчистосините мечти.

Сега, сега дори не чакам нещо от живота,

а за теб и за мечтите съм забравила почти

и по навик, безразлична, влача пак хомота

 

на проклетото си мъртвосиво ежедневие.

Кажи, къде погребах те, Душа? Дали в калта

и уличните дупки, дали под вестникарско злободневие

или може би захвърлих те насред сметта

 

на този мръсен, многолюден град. В паркове

със посивели и линеещи дървета, отровени

от тежките бензинни пари, ти дириш ярки цветове

напразно. Тук отдавна всичките пътеки са обходени

 

от хиляди, безброй крака и няма ги цветята,

които нарисува с трепет в своите копнежи.

Тук не можеш да откриеш лек, а само грозотата

на разбитите павета, на окъртени панели и строежи.

 

И ти отвръщаш своите очи, потъваш в тъмните

опушени тунели и скиташ се без цел и там.

Където и да търсиш някой - по стръмните

баири или многолюдни булеварди, тук винаги оставаш сам.

 

А ти, Душа, бълнуваш изгрева си пръв

и мрачна дириш в уличните дупки своя

гроб. Даже за бездомните ни псета ти си жалка стръв

и те дори не лаят. Крещиш напразно срещу строя

 

на модерното ни общество. Настърчалите панели

и безкрайни касови бележки заглушават

твоя глас. Заводските комини черни мрежи са оплели,

пепелта и смогът цветовете заличават,

 

затова върви и пий по чаша водка в тази нова

дискотека, а после си тръгни пияна, защото няма

лек за теб, Душа. Животът твърде рано те разочарова

и ти разплакана разбра, че синевата е измама.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...