10.10.2009 г., 23:29

Урок

635 1 0

Ах, как обичам те, да знаеш,

за теб живота си бих дала,

за теб аз бих умряла,

но не и ти, нали?

Нараних те и ето,

плащам си сега,

не знаех, че цена такава

има любовта,

та аз не знаех дори,

че те обичам,

не исках да обичам

и да ме обичаш

Но научи ме,

предаде си жестокия урок

и ме остави.

Сега съм пак сама,

но вече друга, по-различна

и искам да забравя

това, на което ме научи,

искам да забравя теб.

Но забравя ли се любовта,

кажи ми,

на това май пропусна

да ма научиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...