3.07.2008 г., 9:59

Урок

600 0 8

 

 

Раздадох всички чувства,

разпръснах обич като семена.

Посях ги в пустота.

Сега дошла е есента,

а няма какво да набера.

Разделях се на две

и всяко мое аз

ви даваше от всичко.

Защо един не ме разбра?

Не ви поисках нищо.

Очаквах да получа

малко от това,

което давах от душа.

Не бях разбрала,

че не всеки получава,

каквото заслужава.

Или пък...

Всеки получава това,

което заслужава?

Щом нищо не получих,

накрая се научих

даром да не давам.

И тръгнах да събирам

парчетата от себе си,

но днес не ги намирам

даже и във себе си.

Ще чакам някой друг

да ме засее като жито

и после да му стана хляб.

И нека да ме събере,

когато себе си даде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...