iliana_08.1962 (Илиана Петрова)
89 1189
3.07.2008 г., 9:59 ч.

Урок 

  Поезия
485 0 8

 

 

Раздадох всички чувства,

разпръснах обич като семена.

Посях ги в пустота.

Сега дошла е есента,

а няма какво да набера.

Разделях се на две

и всяко мое аз

ви даваше от всичко.

Защо един не ме разбра?

Не ви поисках нищо.

Очаквах да получа

малко от това,

което давах от душа.

Не бях разбрала,

че не всеки получава,

каквото заслужава.

Или пък...

Всеки получава това,

което заслужава?

Щом нищо не получих,

накрая се научих

даром да не давам.

И тръгнах да събирам

парчетата от себе си,

но днес не ги намирам

даже и във себе си.

Ще чакам някой друг

да ме засее като жито

и после да му стана хляб.

И нека да ме събере,

когато себе си даде!

© Илиана Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много оргинално и хубаво...Поздравления!!!
  • ...да ме засее като жито
    и после да му стана хляб...

    Зашеметяващо мъдро и красиво написано! Поздрав,Илиана!
  • да ме засее като жито
    и после да му стана хляб.

    Понякога само даваме...И е достатъчно.
    Поздрав,Илиана!
  • Всеки учи уроците си!
    Поздрав, Илиянче!
  • Раздавай се!!!За това си родена!!!
    Прегръщам...неостаналите парченца...
  • Знаеш ли - важното е, че даваш...Непременно ще ти се върне,ако трябва от други, на които НЕ си се раздала...Поздрав!
  • А когато се раздаваш и се оказва ,че не си е струвало?Идеята е такава.Искам да съм нужна на някого като хляб,не броя и не тегля на кантар колко давам и какво получавам.
  • Когато даваш, грешка е да чакаш да ти се връща !
    Не се ли връща,значи ,не си дал достатъчно!
Предложения
: ??:??