3 июл. 2008 г., 09:59

Урок

605 0 8

 

 

Раздадох всички чувства,

разпръснах обич като семена.

Посях ги в пустота.

Сега дошла е есента,

а няма какво да набера.

Разделях се на две

и всяко мое аз

ви даваше от всичко.

Защо един не ме разбра?

Не ви поисках нищо.

Очаквах да получа

малко от това,

което давах от душа.

Не бях разбрала,

че не всеки получава,

каквото заслужава.

Или пък...

Всеки получава това,

което заслужава?

Щом нищо не получих,

накрая се научих

даром да не давам.

И тръгнах да събирам

парчетата от себе си,

но днес не ги намирам

даже и във себе си.

Ще чакам някой друг

да ме засее като жито

и после да му стана хляб.

И нека да ме събере,

когато себе си даде!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...