3 июл. 2008 г., 09:59

Урок

604 0 8

 

 

Раздадох всички чувства,

разпръснах обич като семена.

Посях ги в пустота.

Сега дошла е есента,

а няма какво да набера.

Разделях се на две

и всяко мое аз

ви даваше от всичко.

Защо един не ме разбра?

Не ви поисках нищо.

Очаквах да получа

малко от това,

което давах от душа.

Не бях разбрала,

че не всеки получава,

каквото заслужава.

Или пък...

Всеки получава това,

което заслужава?

Щом нищо не получих,

накрая се научих

даром да не давам.

И тръгнах да събирам

парчетата от себе си,

но днес не ги намирам

даже и във себе си.

Ще чакам някой друг

да ме засее като жито

и после да му стана хляб.

И нека да ме събере,

когато себе си даде!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...