Урок
Раздадох всички чувства,
разпръснах обич като семена.
Посях ги в пустота.
Сега дошла е есента,
а няма какво да набера.
Разделях се на две
и всяко мое аз
ви даваше от всичко.
Защо един не ме разбра?
Не ви поисках нищо.
Очаквах да получа
малко от това,
което давах от душа.
Не бях разбрала,
че не всеки получава,
каквото заслужава.
Или пък...
Всеки получава това,
което заслужава?
Щом нищо не получих,
накрая се научих
даром да не давам.
И тръгнах да събирам
парчетата от себе си,
но днес не ги намирам
даже и във себе си.
Ще чакам някой друг
да ме засее като жито
и после да му стана хляб.
И нека да ме събере,
когато себе си даде!
© Илиана Петрова All rights reserved.
