Урок по Богословие...
Добре, да речем: „Няма Бог!..” ... Но тогава?...
А колко е просто да имаше Бог,
че лесно за негова сметка минава
доброто случайно в светът ни жесток!...
И колко е трудно без Бог да приемем
Живота прекрасен на тази Земя –
да търсим отвъд зад Пространство и Време,
но нашата мисъл да броди сама
и търси Живот по далечни планети
защото е страшно в Светът да си сам!...
... Искрица Надежда в душите да свети,
че Някой в Безкрая ни търси от там!...
Добре де!... Добре: няма Бог, щом ни пречи
с наивни представи за –„Зло” и „Добро”
(макар че и Той бе от наши предтечи
продаден набързо за шепа сребро!),
но мисля си все пак, че Някакъв Разум
така хармонично създал е Света,
та ние столетия още напразно
ще търсим Първичната му красота!...
Разпада се цялата стройна система
градена с търпение: слог подир слог
и как Произхода си да възприемем!...
... А колко бе просто: щом имахме Бог!...
... И ето че трябва сами да осмислим:
Великото Тайнство на тоя Живот,
и без Бог да намерим красивите истини –
за своя божествен в Света произход!...
2009.
© Коста Качев Всички права запазени