Урок по мечтане

Поезия » Философска

1.3K 0 22

вдъхновено от: tanyavd (Татяна Борисова) Пламъкът на моя вътрешен стремеж

Когато спечелиш - си истински слаб,

изгубиш ли - силата влачиш:

разчупваш във мислите къшей корав

и падащо-ставащо крачиш...

Тогава разбираш, че днешният ден

е само - урок по мечтане

и двойка получил си ти, приземен

в реалност от пърхащи рани...

Захвърляш сред бурена старо лице,

да кълни от болка в нивятa,

на корена връзваш душа и ръце,

поливаш с усмивки – богато...

От лоното вдига глава стебълце,

любов разцъфтява - на лято,

узрява голямо, красиво сърце,

от слънчеви капки излято...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

koral (Кирилка Пачева)

Великолепен стих!

2011-05-27T22:59:06+03:00
elisa-feel (Елена)

Много е хубаво! 6 от мен

2011-02-26T23:17:09+02:00
tanyavd (Татяна Борисова)

Трогната съм и дълбоко ти благодаря за този мъдър и красив стих. Финалът ме просълзи, защото в него е скрит целият смисъл на рисунката ми. Благодаря, Оги.

2011-02-23T14:00:30+02:00
ekstasis (Михаил Цветански)

Антоан, коментарът ти е невероятен...Нямам думиБлагодаря ти, приятелю!

Джейни, благодаря за съпричастието - каквото можем, това пишем, нали?

2011-02-22T14:44:31+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"разчупваш във мислите къшей корав

и падащо-ставащо крачиш..."
Така е усетил, така го е написал!
На мен както вече писах ми хареса, но в случея точно това "падащо - ставащо" ми хареса!
Ако бях аз щях да напиша " и падаш, и ставаш, но крачиш", но всеки има право по свой си начин да се изразява!
Ако беше ти, Димитър, навярно по свой си начин и така...
Това е поезия, а тя не се разяснява, а усеща!

2011-02-22T09:19:41+02:00