Feb 20, 2011, 12:18 AM

Урок по мечтане 

  Poetry » Phylosophy
1157 0 22

вдъхновено от: tanyavd (Татяна Борисова) Пламъкът на моя вътрешен стремеж

 

 

 

Когато спечелиш - си истински слаб,

изгубиш ли - силата влачиш:

разчупваш във мислите къшей корав

и падащо-ставащо крачиш...

 

Тогава разбираш, че днешният ден

е само - урок по мечтане

и двойка получил си ти, приземен

в реалност от пърхащи рани...

 

Захвърляш сред бурена старо лице,

да кълни от болка в нивятa,

на корена връзваш душа и ръце,

поливаш с усмивки – богато...

 

От лоното вдига глава стебълце,

любов разцъфтява -  на лято,

узрява  голямо, красиво сърце,

от слънчеви капки излято...

 

 

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Великолепен стих!
  • Много е хубаво! 6 от мен
  • Трогната съм и дълбоко ти благодаря за този мъдър и красив стих. Финалът ме просълзи, защото в него е скрит целият смисъл на рисунката ми. Благодаря, Оги.
  • Антоан, коментарът ти е невероятен...Нямам думиБлагодаря ти, приятелю!

    Джейни, благодаря за съпричастието - каквото можем, това пишем, нали?
  • "разчупваш във мислите къшей корав

    и падащо-ставащо крачиш..."
    Така е усетил, така го е написал!
    На мен както вече писах ми хареса, но в случея точно това "падащо - ставащо" ми хареса!
    Ако бях аз щях да напиша " и падаш, и ставаш, но крачиш", но всеки има право по свой си начин да се изразява!
    Ако беше ти, Димитър, навярно по свой си начин и така...
    Това е поезия, а тя не се разяснява, а усеща!

  • На въпроса ти, argonyk (Димитър Никифоров): На мен ми звучи добре, явно у мен нещо е сбъркано, звучи ми някак реалистично-драматично-динамично... Всеки има право да пречупи през себе си даден стих - да го хареса или не - също... Уникална е душата на човек, изразните й средства, желанията и вътрешните й борби... Мите, излиза, че първият ти коментар е "меко казано" ироничен Аз не се смятам за поет, пиша каквото ми дойде в главата - уча се някак

    Благодаря на всички за съучастието в урока!
    Вдъхновен ден ви желая!
  • Успял си и тук Поете! Поздравления свише!
  • Невероятно е Оги!Истинско!!!
  • аплодисменти,Оги
  • Горещо благодаря на всички!
    Бъдете вдъхновени, приятели!
  • Предизвикваш истинска възхита. Браво!
  • От лоното вдига глава стебълце,
    любов разцъфтява - на лято,
    узрява голямо, красиво сърце,
    от слънчеви капки излято...
    Хубав стих!

  • Когато спечелиш - си истински слаб,
    изгубиш ли - силата влачиш:
    разчупваш във мислите къшей корав
    и падащо-ставащо крачиш...
    Браво! Поздрав!
  • Поздрави!
  • Харесах!
  • Браво!!!
  • Поздравления!
    Хубав урок!
  • много хубаво!
  • Хареса ми!Поздрави!
  • Помечтах си за "красиво сърце,
    от слънчеви капки излято..."
    Хубав стих, поздрав!
  • Много ми хареса! Поздрави.....
  • Здравей, Огняне! Майсторски си го написал! Първите два куплета са много силни, мъдри, драматични. Философски, с голяма дълбочина си пресъздал реалната житейска истина! И изразните средства допринасят за високото художествено ниво на стиха. Третият и четвътрият куплет, като че разхлабват напрежението, след последния куплет ми олекна някак, все пак..."хепи енд" - Любовта тържествува. Поздрави!
Random works
: ??:??