вдъхновено от: tanyavd (Татяна Борисова) Пламъкът на моя вътрешен стремеж
Когато спечелиш - си истински слаб,
изгубиш ли - силата влачиш:
разчупваш във мислите къшей корав
и падащо-ставащо крачиш...
Тогава разбираш, че днешният ден
е само - урок по мечтане
и двойка получил си ти, приземен
в реалност от пърхащи рани...
Захвърляш сред бурена старо лице,
да кълни от болка в нивятa,
на корена връзваш душа и ръце,
поливаш с усмивки – богато...
От лоното вдига глава стебълце,
любов разцъфтява - на лято,
узрява голямо, красиво сърце,
от слънчеви капки излято...
© Михаил Цветански All rights reserved.