Слънце огря над гората зелена,
съчка пропука, ветрецът повея.
На полянка, облечена в цветна премяна,
хор от щурци песен утринна пее.
Между тревички и корени скрити
щурат се бръмбарчета, калинки и мравки.
На камъчета полегнали, доволни и сити,
децата им гушат се в свойте възглавки.
Сред цялото сутрешно суетене
охлювче малко в тревата пълзи.
Гледат го всички със подозрение:
Къде ли е тръгнало в ранни зори?!
То сякаш не чува на пчелите жуженето,
ни птичите песни огласили гората.
За него отдавна сякаш спряло е времето,
мисли такива му бушуват в главата:
„Ще успея, ще стигна, трябва да мога!
Мама чака ме, нужна й е тази вода.
На леля Сова заръката беше строга:
само така ще преживее деня.”
Личицето угрижено привлече внимание.
Всички малки създания постепенно се спряха.
Забравили сякаш своите занимания
нуждата на охлювчето в миг осъзнаха.
„Бързо, всички се стройте в редица!” -
даде заповед пеперуда красива.
Буболечките пъргаво се подредиха,
до поточето стигна веригата жива.
И докато грижовната рожба на мама
се чудеше как във времето ще успее,
пред него застанаха паяци двама,
здрава мрежа оплетоха и го поставиха в нея.
После ято мушици хвана мрежата здраво,
сложиха до охлювчето жълъдчета с вода.
„Дружина, летете само направо,
да помогнем на нашето другарче в беда!”
Бързо доставиха водата тъй нужна
на своята мила съседка добра.
С общи усилия успяха задружно
да й помогнат срещу болестта.
Малкото охлювче бе много щастливо,
ценен урок за живота разбра –
с приятели верни утрото сиво
в миг се превръща във цветна дъга.
Ето, и днес щом е някой във нужда
трябва край себе си да се огледа.
Чакат го и него приятели верни,
с които ще постигне безценна победа!
© Галина Пенева Всички права запазени