Усещам, как се влюбвам в теб.
Усещам, как ме искаш ти.
Усещам, как ще се излъжа.
Усещам, как в едно се сляхме.
Мисля, как винаги ще си до мен.
Усещам, как от мен отдръпваш се.
Усещам, как измамена от теб тъжа.
Усещам, каква глупачка съм била,
използвана за през нощта.
Сега си плащам глупостта
и се надявам да преглътна своята суета.
Измамена вървя и си мисля,
че е време да се спра...
И пак усещам, ще сгреша.
И пак с наведена глава вървя.
© Поля Николова Всички права запазени