6.08.2011 г., 11:09 ч.  

Усещам те 

  Поезия » Любовна
1021 0 7

Усещам те

как плачеш във безкрая.

 

И как откриваш Господ всеки път,

когато вижда му се краят

на всеки отклонил те път.

 

И искаш просто да се върнеш.

Да призовеш едно момче,

заспало и недокопняло

света си да поеме във ръце.

 

Усещам те.

И с мен така е.

Момичето във мен крещи.

 

По дяволите и на мъдростта и!

 

От нея, всъщност, най-боли!

 

 

 

 

© Силвия Андреева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дай Боже и на нас и на всички около нас!!!
  • Мими,благодаря ти!!!Според мен "мъдростта" е за тези,които се страхуват,вид извинение,залагане на разума...А колко е хубаво,когато заложиме на чувствата,т.е. да им се отдадем-живота става моментално друг,цветен,ярък,лек...Пожелавам на всички да го осъзнаят-МИР И ЛЮБОВ!!!
  • Мъдростите казват истини, от които ни боли.
    Мъдър финал!
    Привет, Сиа!
  • Благодаря и на теб,Елена!!!
  • Харесах,Силви! Поздрав!
  • Благодаря ви,скъпи приятели!!!Знаех,че ще се включите веднага!!!
    Илко,поправих си граматическата грешка,благодаря!!!
    Весе,мила моя,хубаво е все пак да си останем деца,това помага в живота!!!
    Благодаря и на теб,Запряне,сетивността си я смятам за Дар Божи,нека повече хора да и се радват!!!
  • Когато човек има сетивност за невидимото...Поздрав,Силвия!
Предложения
: ??:??