Усещам те
как плачеш във безкрая.
И как откриваш Господ всеки път,
когато вижда му се краят
на всеки отклонил те път.
И искаш просто да се върнеш.
Да призовеш едно момче,
заспало и недокопняло
света си да поеме във ръце.
Усещам те.
И с мен така е.
Момичето във мен крещи.
По дяволите и на мъдростта и!
От нея, всъщност, най-боли!
© Силвия Андреева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
