Усещаш ли,
болката чужда
във вените – как тече,
засяда ли нещо в гърдите ти,
щом заплаче – дете?
Значи си станал човек,
значи имаш сърце.
Усети ли,
там във годините, че ти си частица от тях.
Усещаш ли даже във святото, има капчица грях?
Усещаш ли, значи си станал човек.
Значи – имаш сърце.
Има ли смисъл, как и кога,
къде и с кого, какво си успял.
Щом там, някъде в теб,
не човек, а звяр е живял!
Но не унивай в печал, щом съжаляваш...
Значи си станал човек,
не казвай – напразно живях.
всъщност си имал сърце,
но си го стъпквал с крак – като фас!
© Калоян Димитров Всички права запазени