Усещане
Неописуемо усещане ми носиш,
заливаш с него плахата душа,
когато с поглед нежно ме докосваш
и леко се усмихваш след това.
Кога протегнеш тънки пръсти
към тялото ми беззащитно
и тамо огъня на любовта ми търсиш,
а той да те погълне се опитва.
Когато устните - уплашени сирачета,
на лице ми искат да се свият,
допряли бузите, разплакват се
и търсят моите - да се завият.
И цялото това усещане,
и устните, и дланите - от всичко твое произтича,
така красиво и вълшебно е -
усещането: Свято да обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деян Димитров Всички права запазени
Даряваш карсота
