dodic (Деян Димитров)
266 1705
12.10.2007 г., 21:18 ч.

Усещане 

  Поезия
661 0 14
 

Неописуемо усещане ми носиш,

заливаш с него плахата душа,

когато с поглед нежно ме докосваш

и леко се усмихваш след това.


Кога протегнеш тънки пръсти

към тялото ми беззащитно

и тамо огъня на любовта ми търсиш,

а той да те погълне се опитва.


Когато устните - уплашени сирачета,

на лице ми искат да се свият,

допряли бузите, разплакват се

и търсят моите - да се завият.


И цялото това усещане,

и устните, и дланите - от всичко твое произтича,

така красиво и вълшебно е -

усещането: Свято да обичаш.


© Деян Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??