Oct 12, 2007, 9:18 PM

Усещане

  Poetry
815 0 14
 

Неописуемо усещане ми носиш,

заливаш с него плахата душа,

когато с поглед нежно ме докосваш

и леко се усмихваш след това.


Кога протегнеш тънки пръсти

към тялото ми беззащитно

и тамо огъня на любовта ми търсиш,

а той да те погълне се опитва.


Когато устните - уплашени сирачета,

на лице ми искат да се свият,

допряли бузите, разплакват се

и търсят моите - да се завият.


И цялото това усещане,

и устните, и дланите - от всичко твое произтича,

така красиво и вълшебно е -

усещането: Свято да обичаш.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деян Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...