12 окт. 2007 г., 21:18

Усещане

816 0 14
 

Неописуемо усещане ми носиш,

заливаш с него плахата душа,

когато с поглед нежно ме докосваш

и леко се усмихваш след това.


Кога протегнеш тънки пръсти

към тялото ми беззащитно

и тамо огъня на любовта ми търсиш,

а той да те погълне се опитва.


Когато устните - уплашени сирачета,

на лице ми искат да се свият,

допряли бузите, разплакват се

и търсят моите - да се завият.


И цялото това усещане,

и устните, и дланите - от всичко твое произтича,

така красиво и вълшебно е -

усещането: Свято да обичаш.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...