12 окт. 2007 г., 21:18

Усещане 

  Поэзия
658 0 14
 

Неописуемо усещане ми носиш,

заливаш с него плахата душа,

когато с поглед нежно ме докосваш

и леко се усмихваш след това.


Кога протегнеш тънки пръсти

към тялото ми беззащитно

и тамо огъня на любовта ми търсиш,

а той да те погълне се опитва.


Когато устните - уплашени сирачета,

на лице ми искат да се свият,

допряли бузите, разплакват се

и търсят моите - да се завият.


И цялото това усещане,

и устните, и дланите - от всичко твое произтича,

така красиво и вълшебно е -

усещането: Свято да обичаш.


© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??