5.08.2007 г., 10:22

Усещане

1K 0 2
В нощта - заря.
Сълзи - мечти.
В душата тишина.
Отново самота.

Някой луд пак се весели,
някой друг пак ехти.
Споделени тревоги, сълзи
навяват бурни мечти.

А ти - пак си сам,
но, надявам се, засмян.
Побеждаваш пак живота,
печелейки последната квота.

02.08.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тихомир Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих! Браво!
  • Браво,Тишо!Радвам се,че си сред нас.Добре дошъл!Подкрепям те изцяло,продължавай!
    Поздрави от мен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...