5 авг. 2007 г., 10:22

Усещане

1K 0 2
В нощта - заря.
Сълзи - мечти.
В душата тишина.
Отново самота.

Някой луд пак се весели,
някой друг пак ехти.
Споделени тревоги, сълзи
навяват бурни мечти.

А ти - пак си сам,
но, надявам се, засмян.
Побеждаваш пак живота,
печелейки последната квота.

02.08.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тихомир Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих! Браво!
  • Браво,Тишо!Радвам се,че си сред нас.Добре дошъл!Подкрепям те изцяло,продължавай!
    Поздрави от мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...