Aug 5, 2007, 10:22 AM

Усещане

  Poetry
1K 0 2
В нощта - заря.
Сълзи - мечти.
В душата тишина.
Отново самота.

Някой луд пак се весели,
някой друг пак ехти.
Споделени тревоги, сълзи
навяват бурни мечти.

А ти - пак си сам,
но, надявам се, засмян.
Побеждаваш пак живота,
печелейки последната квота.

02.08.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тихомир Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Браво!
  • Браво,Тишо!Радвам се,че си сред нас.Добре дошъл!Подкрепям те изцяло,продължавай!
    Поздрави от мен!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...