Aug 5, 2007, 10:22 AM

Усещане

Poetry

1K 0 2

В нощта - заря.
Сълзи - мечти.
В душата тишина.
Отново самота.

Някой луд пак се весели,
някой друг пак ехти.
Споделени тревоги, сълзи
навяват бурни мечти.

А ти - пак си сам,
но, надявам се, засмян.
Побеждаваш пак живота,
печелейки последната квота.

02.08.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

emi_kn (Абв)

Чудесен стих! Браво!

2007-09-13T20:25:40+03:00
sisa_75 (Светла Колева)

Браво,Тишо!Радвам се,че си сред нас.Добре дошъл!Подкрепям те изцяло,продължавай!
Поздрави от мен!

2007-08-29T15:29:08+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0