4.04.2008 г., 8:28 ч.

Усещане 

  Поезия » Философска
640 0 3

Усещам те в уханието на дъжда,

спрял дъха на вятъра в прегръдка нежна.

Заливаш лицето ми с водопади емоции

и бавно проясняваш хоризонта.

 

Усещам те в кората твърда на дърво,

под клоните си някой странник подслонило.

Обгърнала с ръце вековния му ствол,

зареждаш ме със доброта, живот и сила.

 

Усещам те в шума на чистото море,

отразило звездни пожелания.

В жадувано спасение от себе си

вълните се разбиват в морска пяна.

 

Усещам те, дори когато теб те няма -

тогава пред затворените ми очи

неуловимата усмивка си представям

и в мен вместо думи, музика звучи...

© Елена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??