4.04.2008 г., 8:28

Усещане

979 0 3

Усещам те в уханието на дъжда,

спрял дъха на вятъра в прегръдка нежна.

Заливаш лицето ми с водопади емоции

и бавно проясняваш хоризонта.

 

Усещам те в кората твърда на дърво,

под клоните си някой странник подслонило.

Обгърнала с ръце вековния му ствол,

зареждаш ме със доброта, живот и сила.

 

Усещам те в шума на чистото море,

отразило звездни пожелания.

В жадувано спасение от себе си

вълните се разбиват в морска пяна.

 

Усещам те, дори когато теб те няма -

тогава пред затворените ми очи

неуловимата усмивка си представям

и в мен вместо думи, музика звучи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...